Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2014 19:19 - Приземяване на снега
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5127 Коментари: 14 Гласове:
20

Последна промяна: 13.06.2015 08:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Прилежен сняг. Приляга на сезона.
Успя да хване вятър в януари,
да дохвърчи, да мине в бръснещ полет,
да се разбие - пух и прах над гарите,
над гълъбите, стълбите, децата,
над сградите, горчилките, над пътя.
Прилежно пада и лежи до стапяне..
Така непривлекателно достъпен.
Лежи в краката ни снегът окалян.
Докосне ли земя е бивше бялото.

*



Оскъден сняг. Сняг недохранен, мършав.
Сняг - ситен прах. Несъвършен и свършен.
Сняг недостатъчен, копнежи буди
по едрите, красиви пеперуди,
които са летели над земята
в едно далечно детство.
Зимно лято...

*



Ледът прибрал е в стъклени витрини
дървета, храсти, тръни и причини.
Тревичките са в лични саркофази -
ледът навярно иска да опази
предизвикателните им въпроси -
тревите все поникват остробоси
и все небето с пръстчета посочват...
Тревите удивителни до точката.

*


Кокичетата току-що са дотичали.
Стоят разрошени и запъхтени..
По тях започвам пролетта да сричам
и светлината втурва се по вените ми.

Кокичетата се побутват в строя,
на пръсти се повдигат към небето.
Зеленостеблата им, зимна воля
помага им в снега дори да светят.

Искрят в бялото с белите си шапчици
и пръскат аромат на ситни капчици.

image



Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - като дете си въобразявах, че кокичетата са преродени снежинки...
28.01.2014 21:23
че ако няма сняг, няма да има кокичета.
Бях съвсем малка. Кокичетата срещу стълбището на дядовата къща са едни от първите ми спомени.:)
После се заредиха зими с малко сняг, а пак имаше кокичета
Успокоих се!:)):)

Все ме превръщаш в дете, Марта!:))
цитирай
2. megg - Когато ни стане тъжно от истини:
28.01.2014 21:40

Лежи в краката ни снегът окалян.
Докосне ли земя е бивше бялото.

Тогава притичват спомени от детството със снежинки "красиви пеперуди/ които са летели над земята." И сме в приказка...
Бяло и красиво е!
Поздрав, Марти! :)
цитирай
3. marrta - tit - аз до съвсем скоро вярвах, че снегът е кокичепричинителят, той ги вае и вика
29.01.2014 10:11
тази година бях много учудена как се показаха без сняг:)

Те са си децата на зимата, затова извикват детското у нас. Онези на снимката приличат тъкмо на деца, които досега са бягали и играли:)
цитирай
4. marrta - megg - ами такива са истините - горчиви
29.01.2014 10:12
като пелин. Всичко, което пристигне на земята, няма как да не се приземи, да натежи;)

Отгоре е красиво - вали снегът:)
цитирай
5. makont - "На пръсти се повдигат към небето",
29.01.2014 14:49
желанието за живот, Доре, за пролет. И на мен вече не ми е зимно, пролет ми се идва. Но снегът ме разубеди. При нас е бял, пухкав и по много. Днес сутринта в парка се размазах. Не ми се прибираше. Тичах с мопсовете и все по неугазеното. Като децата. Вдетинена о глупост. А ми се идва пролет.... Усмивки!
цитирай
6. meiia - Приземила си снега, за да го разгледаш детайлно и погледнеш в очите.
29.01.2014 22:04
сняг над горчилките
зимно лято, недохранен сняг
витрините на леда прибрали дървета...
остробоси треви в лични саркофази
дотичали кокичета
зеленостебла зимна воля
и още...
--------------------------------
цитирам преразказно само някои от метафоричните гвоздейчета, които искрят в текста и го правят не само живописен, но и вливат много различни настроения и идеи, защото метафорите ти не са пейзажни, макар да рисуваш зимна картина, а са и душевни.
цитирай
7. marrta - makont - е,
30.01.2014 11:30
ще позимуваме още поне два месеца - нека. Вече на всичко съм доволна, така бързо лети времето, че зимата наистина някак забавя нещата и имам нужда от нея.

Само да не беше толкова грозно насам, а да е пухкаво-снежно като при вас, но карай. Каквото е, трябва да му се радвам
цитирай
8. marrta - meiia - никак не е красив отблизо
30.01.2014 11:32
поне тъдявашния, освен оня зад оградите, дето си запазва за малко по дълго белотата...инак земята приземява - неизбежно - всеки сняг и всяка нежност...

пратих ти нещо, малко след дъжд качулка - типично за мен
цитирай
9. indi - Разкошотия!
31.01.2014 01:31
Облечена в такива красиви думи, няма как на зимата да не й е топло и уютно на Зимата!:)
цитирай
10. marrta - indi - благодаря ти, Стеф.
31.01.2014 10:08
Все по-рядко успявам да се събера, та да се разпилея на думи. Малко с извиване на ръцете и дърпане на ухото ми се получи
цитирай
11. monaliza121 - Привет, Доре!:)
05.02.2014 15:06
Тези кокиченца са толкова радостни в снега, че чак им завиждам:))
цитирай
12. marrta - monaliza121 - привет, Тине!
05.02.2014 17:57
Беше изчезнала съвсем по едно време, добре, че се намери;)

Ще ми се да съм на тяхно място направо. То и затова написах стихотворението, за мъничко поне да се почувствам като задъхано от възторг кокиче:)
цитирай
13. lion1234 - Дарба!
07.02.2014 13:47
Да опишеш така поетично причина-следствието чрез тази красива и жизнерадостна зимно-пролетна метаморфоза си е дарба:
,,Ледът прибрал е в стъклени витрини
дървета, храсти, тръни и причини.
Тревичките са в лични саркофази -
ледът навярно иска да опази
предизвикателните им въпроси''
цитирай
14. marrta - lion1234 - здравей!
08.02.2014 07:38
Мина в края на януари един леден дъжд, тревичките и дърветата бяха в ледени капсули - видях снимки и така ми изглеждаше всичко, като опаковано в лед - една Снежанка, която чака пролетния принц:)

Поздрави и благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1769056
Постинги: 577
Коментари: 3437
Гласове: 11641
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930