Гранатова есен. 
Късна и тежка.
Рони листа и сълзи.
Гарвани, врани и други зловещости
грачат и сеят мъгли.

Тих и студен,
дистанциран декември.
В този нероден ми град
зрънце от нар съм,
така отчуждена
в равнодушния свят.

Нарът разцепен 
си пръсна зърната,
натъркулиха се вред,
в пукнатините
сами и оттатък
гранатови сълзи
  безчет.

и все пак красиво. Стоплям зрънцето нар с една усмивка и никакви зловещости. Нека декември от гранатово премине в цветно!

Този гранат е от миналия декември, траурен за мен. Днес го пускам, за да не ми тежи и този. Надявам се на ведър-щедър месец

Тъжна скъпоценност.

И искрят зрънцата от нар. За да вървим към светлото дори в зъзнещи дни.
Поздрав, Марти!
Нека е светъл декември!

броеница

натъртващи семенца и прозрачна плът, особен плод е той...благодатна метафора

много ми хареса. Първата ми асоциация е свързана с "Гранатовият дом" на Уайлд. Знаеш колко тъжно-красиви приказки има в него. Такава е и твоята есен. Не лей червени нарови сълзи. В бял, прекрасен сезон сме, дано е хубав и за теб!
Поздрави, Мартичка!

В този нероден ми град
зрънце от нар съм,

Страхотно усещане и причина за отронване!:)

Гранатова есен ... зрънцата на нар ... силно.
Спомен премина през мислите ми за скъп човек,
свързан с този специален плод...
Хубав декември на теб, на всички !

Усмивка предизвиква този стих, хармонична, тиха, мъдра.

Не съм сигурна за "Гранатовия дом", не мисля, че ми е попадал. ИМам един сборник на Уайлд с приказки - "Щастливия принц", тъжни и трогателни. Трябва да потърся споменатата от теб.
Не лея листа и сълзи. Лея усмивки и смях на камбанки;)

Едно усещане от миналата година. Надявам се този декември да е цял портокал. Традиционно коледен и уханен.

Поздрави!

Вече започна декември, един такъв ръмящо-сив засега. Дано се стегне и е само студен и ясен - да сме наясно със себе си:)
ХУбав да е твоят декември!

усещам опит за вяла усмивка точно в тези "зловещости". Много ми беше смачкана самоиронията, насинена до черно.

... проникна дълбоко в съзнанието ми, защото "зрънце от нар съм" и аз, но никога не съм се сещал така поетично, така образно да се изразя. Уви, онова стегнато родово общество, което помним от детството, се пръсна наистина като зърна от нар...
Поздрави за таланта!
Пи-Ер

Радвам се, когато читател се намери в мое стихотворение.

Поздрави!