Той все си виреше
въртеше си главата
и слънцето сподиряше
по небосвода
изпращаше последния му лъч
и всички гънчици на мрака
изпълваше със светлината
която беше насъбрал

Раздаваше се цял
и радваше се
милееше и
възхваляваше баща си -
пречист безкрайно щедър извор

За всички има
  кимаше
любов

За всички има
топлина
и светлина

Повярваха му някои цветя
изтръгнаха се от земята
и тръгнаха по него

Повярваха му и вървяха
зеленостебли
тънки
еднокраки

цветя

до оня ден
в който
ги събра
с топлия си слънчев мирис ги облъхна

целувката бе нужна
неотменна

за да посее семената

и светлината да вирее
и да вири
красивите си слънчеви глави