Презимувала съм ги срещите. Бяла сол по клепачите. Пеперудени стълкновения, ниски ръждиви плачове.   По затихващи живи ръбове в снегопадащи думи си разхождахме болките зъзнещи бели-румени.   Казват му преодоляване. Нужни са ми измислиците - от далечното като падам, нежно да ме дописват.
   

Доре и на мен са ми нужни измислиците. Усмивки!

дописването толкова необходимо- значи споделено!
Поздрави от от мен за нежността белосНежна!

След "презимуваните срещи" остават студени тръпки по гърба, които и най-летните горещи илюзии не премахват...
Много хубаво.:))

Нужни са за и за излитане и за падане - олекотяване и омекотяване;)

Поздрави с нежност

Бях го нарекла "Снежности". Мислила съм си, че видимото лице на нежността е снегът. Той няма как да не е студен, за да остане, да го видим. Ако опиташ да го задържиш се стапя, това е то небесната нежност

не се забравят тези презимуваните, колкото и зими да минат

Благодаря:)

И красивоо!:))

много хубаво!

не можем да се оплачем от снежна недостатъчност. Мимолетната красота на снега е
несравнима. Когато вали най-ситния сняг (в последните години все такъв прашинков пада) все едно хиляди бели пеперуди далече някъде над облаците блъскат телца една в друга и се ръси прашец - пеперудени стълкновения. Нашите проблеми, погледнати от такава височина, са толкова прашинкови...

поздрави и благодаря!

Снегът ми навя стара преспичка думи

Къде има такъв хубав сняг? А стиховете наистина са поглед назад във времето...красиво :
"Нужни са ми измислиците -
от далечното като падам,
нежно да ме дописват."

Все пак днес вече зимата преваля...

снегът е от събота, съвсем нашенски, не се вървеше много, беше натрупал - заарски сняг.
Стихчето е отпреди няколко години, но си е актуално и днешно.

Вятърът днес ме изненада, не свеж, беше рязък.