Защо да ме е страх от смъртта? Когато нея я има, мен ме няма. 
                                                                                                                          Епикур

Тук е
Сега
Докато го напиша
и се отронва на листо
Въздиша миг
и вече
    Вечност
Отвъд (зад видимото)
След предела

отсам
   делим света

на

Днес
и
Вчера

Във утрото наместо Утре
се ражда Днес

и трябва да е розово и бяло

и дрешките му сини
от надежда

Размива се едно
 усещане за граница
когато
прекрачвам в изгрева

Разсмива се сърцето ми
когато
 присядаме със залеза
надниквам с едно око оттатък

( да не изтървам и за ден небето от око -
посоката нагоре се изплъзва от бариерата на хоризонта
и само земните представи са гранични)

ако опитвам да пробъда вертикално
едва ли граница ще ми присяда

ни костелив пръст
нито буца
ни мисълта за смърт

която стои край пътя някъде

докато стигнем
и сме хванали нагоре


* 

 

само някаква работа и то любима може хубаво да ме издига, затова най-дълбоко уважение храня към всички, които следват необходимостта да се трудят ежедневно. Ето още една много хубава песен на SOAD по темата, за която ти благодаря, Marrta. Прекрасен ден! http://www.youtube.com/watch?v=7xST6mBHry0

не е лесно, затова си обувам облаци за лекота - днес много такива обувки от облаци натвори вятърът

Малката ми пуска тази група и ми хареса най-вече горната песен. Беше слънчев ден, и аз благодаря!

" Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“

пълзи от ден на ден с крачета ситни,

дорде изгризе сетната частица

на срока ни. А всички наши „вчера“

са светели по пътя на глупци

към мухъла на гроба. Фу, угасвай,

свещице кратка! Тоз живот е само

една нещастна движеща се сянка,

актьор бездарен, който се явява,

измъчва и изпъчва своя час

на сцената и след това изчезва.

История, разказана от луд,

със много шум и бяс, в която няма

ни капка смисъл…"

Дори за Шекспир животът е нямал смисъл...
Но дали това е мисълта на Бог?
Кой знае... За мен и Смъртта има смисъл дотолкова, доколкото освобождава пространство за Новото...
Поздрави!

виждам, че смисъла на живота на татко е в трите му деца и петимата внуци, какво друго
Това което казваш за Новото - в нашето семейство винаги за се заменяли, един си отива- идва друг

Новото поколение, което носи духът на новата епоха.
Между впрочем гледа ли "Полунощ в Париж"?
Ако не - намери го и ще видиш как всяко поколение, живеещо в настоящето смята миналото за някаква романтична Златна епоха, а всъщност - не е така : )...
Не случайно светът върви напред, независимо от песимистичните прогнози. Всъщност периодите на диктатура и войни са част от Спиралата и е въпрос на късмет къде във Времето живееш...
Е, цяло есе стана, но... разговаряме си : )...
Поздрави и хубав уикенд!

Не се сещам. Тези дни чета един нов роман и не съм гледала много тв или филми. Ще го потърся, но и така съм съгласна - и аз смятам онова време в което доволно си детеех, детствах и изобщо безгрижничех на воля (макар тогава изобщо да не ми изглеждаше така) за едно златно време, както е казал поетът "Къщичке на дните златни, кът свиден и мил" Времето, което остава зад нас, сякаш се покрива със златното фолио на сантимента, на нещо,което вече ни е отнето, няма как да го върнем и с отдалечаването неволно идеализираме.

Хубав ден - Йорданов, още по-хубав - Иванов!