Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2012 09:33 - Свят
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2035 Коментари: 12 Гласове:
24

Последна промяна: 11.12.2012 18:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Небесно синьо. Син сияе
денят,
влечугово студен.
Отнякъде далече,
от безкрая
във вените на всеки следващ ден
прелива слънце светлина,
да ми е светло
и мракът дълго да не ме гризе.
Светът се е снишил
и стихнал,
в шепи
ми дава да отпия от небе,
което бях забравила да гледам,
да го опитвам жадно със очи.

Светът не свършва с никого.
Непоносимо честно
след края на човек
светът е жив.




image




Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - На границата на живота.... И на безкрая ...
11.12.2012 10:21
Стихът и картината.

Поздрави, Марта!
цитирай
2. stela50 - Вълнуващо ... истинско... Прекрасен стих !
11.12.2012 14:12
...Непоносимо честно след края на човек
светът е жив...
Преди 32 години ми беше много трудно да го проумея,
за първи път го почувствах и не исках да повярвам...
Прегръщам те, Марти !
цитирай
3. elineli - Ох, Марти ...
11.12.2012 18:05
прегръдка синьо чистичка, като шепичка небе - за теб.
цитирай
4. monaliza121 - А, не така, Марти. . . заслепи ме с ...
12.12.2012 10:49
А, не така, Марти... заслепи ме с небесно синьо ... и после хайде при влечугите.:)))
Поздрав:)
цитирай
5. marrta - sande
12.12.2012 11:27
да, благодаря, Сашо!
цитирай
6. marrta - stela50 - благодаря, Таня!
12.12.2012 11:27
Прегръщам те.
цитирай
7. marrta - elineli - днес е навсякъде
12.12.2012 11:29
небе, небе за прегръдка

цитирай
8. marrta - monaliza121 - трябваше да е
12.12.2012 11:30
"непоносимо синьо", а стихотворението се казваше "Смок". Стори ми се, че съм твърде отмъстителна и го преименувах.
цитирай
9. indi - ...непоносимо честно...
12.12.2012 12:32
...............
..слънцето се показа за малко
-все едно вика за помощ-
сиви облаци го отвлякоха...
Изпрати ми само една бърза
слънчево-въздушна целувка
във формата на слънчево ..сърце..
После те(облаците) я взеха и нея..
Бягай,слънце,бягай!
Ето го!Успя! Дръж се за мен!
Държа се за теб...
Нови облаци се задават.
Ще минат,всичко минава..
Всичко се движи...
...............................................

Това видях през прозореца туку що,щом прочетох стихчето ти..Хубавото ти и вярно стихче!
П.!
цитирай
10. marrta - Благодаря, Стеф!
12.12.2012 14:01
И аз така - винаги за слънцето се вкопчвам. Днес от сутринта е слънце.
цитирай
11. nicodima - Непоносимо честно...
31.12.2012 10:24
На толкова години и след толкова загуби и аз не мога да го проумея... Струва ми се жестоко и като липса на състрадание на света към нас!

Но трябва да е такъв за живите, които нашите близки са оставили след себе си, включително и за нас непроумяващите...
цитирай
12. marrta - Да, честно е,
01.01.2013 09:24
колкото и да е непоносимо. Особено по празници.

Честита Нова година, Никодима! Здраве и сила да имаш, добро да срещаш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1754621
Постинги: 575
Коментари: 3429
Гласове: 11581
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031