Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2012 09:40 - Следлятно - неделята на бавното море
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3894 Коментари: 23 Гласове:
23

Последна промяна: 12.12.2013 09:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Морето е само. Пустее плажът.
Прибрани са чадърите и шатрите.
Вилнее вятър - с жестове разказва
как си заминало оттука лятото.
Как си отишло ден преди да дойда,
как целия октомври ме е чакало
и бродело до мръкване по плажа,
и се ослушвало за идващите влакове,
с надеждата все пак, поне за малко,
за час със него още да приседнем,
да се усмихне, да ми стане жарко
в очите звездни като го погледна...
Не ме дочакало, заминало си лятото,
сияе ярко сянката му пареща
във поривните жестове на вятъра,
в южния му лъх потъвам, давя се
и всяка песъчинка по лицето ми
е хвърлена от сянката на лятото.
Било е тук до само преди малко,
било е вчера, днес не ме дочакало...



image


image

image

image


Морето е есенно. Бавно. Неделно.
Под сив похлупак от небе.
Отиде си лятото. На предела
остави следа. Между бряг и море
проврял се е вятър, отривисто почиства,
вдига пясъци, по водата стъпва на пръсти...
Няма лято. Няма го никакво. Нищото
го отне. Дъжд възкръсва.


image






Гласувай:
23
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. topsyturvy - И изгаря солта от топлината в цветния шал
29.10.2012 12:29
приготвен за зимата (:

За снимките...морето-приятел простира ръката си да ни задържи...
цитирай
2. sestra - Отлетяло.
29.10.2012 15:47
Довиждане, лятоооо!
цитирай
3. alexs - Какви хубави снимки Поздрави и от ...
29.10.2012 17:06
Какви хубави снимки Поздрави и от мен!
http://alexs.blog.bg/turizam/2012/10/02/na-more-prez-oktomvri.1005525
цитирай
4. sande - Санде: До следващото лято!
29.10.2012 18:20
Поздрави за хубавите стихове.
цитирай
5. monaliza121 - Доплака ми се. . . Как можа да го из...
29.10.2012 18:24
Доплака ми се... Как можа да го изпуснеш...
Ако го беше хванала за каскета, още щеше да е тук...:)))
Поздрав, Доре!:)
цитирай
6. kalo28 - Красиво е...и тъжно..
29.10.2012 20:35
Много,много красиво и самотно море...лиспва ми.

Поздрави за хубавите стихове !
цитирай
7. tit - а плажът пребледнял е след раздялата,
29.10.2012 20:41
спокойно, безразлично е морето -
нехае то за есенните дъждове,
за зимни бури жадно е сърцето!:))
цитирай
8. bovari - бавното море
29.10.2012 22:04
хубаво
реката в него е още себе си:)
поздрави, Маррта:)
цитирай
9. marrta - topsyturvy - привет, морето, и без да ни докосва, ни задържа
30.10.2012 07:21
простира ръце, и ние уж така, а все ни отнася вятър нанякъде
цитирай
10. marrta - sestra - ;)
30.10.2012 07:22
До скоро:)
цитирай
11. marrta - alexs - да, разглеждала съм ги,
30.10.2012 07:23
твоите са от летния октомври, когато плажът не пустееше)
цитирай
12. marrta - sande - поздрави
30.10.2012 07:25
благодаря!
цитирай
13. marrta - monaliza121 - аз се разхождам по ръба на сълзите от доста време
30.10.2012 07:28
голямо канене падна, а днес, а утре, всеки един, предоставен от октомври, златен ден изтървахме и в неделя вече отновото успях да стигна да го надзърна и намерих един вятър

каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
цитирай
14. marrta - kalo28 - поздрави
30.10.2012 07:30
благодаря!
цитирай
15. marrta - tit - пуст и сив
30.10.2012 07:32
така изглеждаше, морето тежко се влечеше - сякаш и остаряло изведнъж, така ми се струва - самотата е древна
цитирай
16. marrta - bovari - привет, Ели
30.10.2012 07:35
бавно - да, интересно беше - вятърът вилнееше по пясъка, а по морето ходеше на пръсти, едва го докосваше, дори имаше един смел сърфист и самото то бе бавно, бавничко си се плискаше
а и доста бавно стигнах този път - от десети септември съм тръгнала
цитирай
17. monaliza121 - Така си го представям
30.10.2012 17:42
marrta написа:
голямо канене падна, а днес, а утре, всеки един, предоставен от октомври, златен ден изтървахме и в неделя вече отновото успях да стигна да го надзърна и намерих един вятър

каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято


с каскет и разкопчана риза, босоного, загоряло и безотговорно...
цитирай
18. elineli - До последно
30.10.2012 19:31
се държах за пеша му - и заради теб, Небесност!
цитирай
19. marrta - питах се дали моя човек-лято имаше каскет - гологлав е:)
30.10.2012 20:03
monaliza121 написа:
marrta написа:
голямо канене падна, а днес, а утре, всеки един, предоставен от октомври, златен ден изтървахме и в неделя вече отновото успях да стигна да го надзърна и намерих един вятър

каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято


с каскет и разкопчана риза, босоного, загоряло и безотговорно...


http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=38146
цитирай
20. marrta - elineli - да, НебЕли - то ни напуска,
30.10.2012 20:32
ние не го пускаме

тук има още един страхотен образ Лято

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=16607
цитирай
21. 4aiotgluhar4e - Не само че си отиде лятото, ами и е...
31.10.2012 00:36
Не само че си отиде лятото, ами и есента дойде за два-три дни, удави се в дъжда и морето мирише на зима. Налага се вече да вадим спомените :)
цитирай
22. marrta - 4aiotgluhar4e - неизбежно беше
01.11.2012 09:35
ще прегазим зимата и морето пак ще се смее слънчево
цитирай
23. marrta - ...
12.12.2013 09:58
...
Обедняха ръцете ми,
очите ми се изгледаха,
гласът ми ръждяса
от неупотреба.
Живота посърна
и върху себе си
видях печата
на самотата.
Събрах толкова много очакване, натрупах в себе си
празни погледи,
излъгани длани.
Защо? За кого? За какво?
Не се питах.
То ме поглъщаше цялата.
Място за въпроси нямаше.
А може би чаках
да се върна към себе си,
да въведа в ред нещата си,
да не бягам и не се пилея!
_________________
...Погледът ми пак краде от слънцето,
косата ми отново е капан за вятъра,
а ръцете ми...Те се опитват
да съберат миговетв,които
така щедро
разпилявам.

Паяк
А слънцето бе хванато
в мрежа,
огромна,груба
паяжинна мрежа
и сякаш беше
на небето
от векове.
Все там в оная
дебела паяжинна
мрежа
от облаци.
А кой бе паякът
не знаех...

малък нощен ад



Видения.
Безлунни нощи.
Безоки стари небеса.
И ужас от искрата"още",
която се подпалва в кръвта.
Страхът те сграбчва
с потните си пръсти,
сънят ти се превръща
в кошмар,
земята фанатично
се прекръсти,опърлена
от общия пожар.
Дърветата със костеливи клони
до малкото останало от теб
домогват се,
а вятър гони парченца разум,
нощен и свиреп.
Безумен си,
безумна съм тогава
в своя малък
нощен ад
остава ни-
какво ли ни остава-
събуждане и
...добро утро,свят!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 626155
Постинги: 308
Коментари: 2665
Гласове: 6984
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031