Постинг
12.09.2012 21:12 -
лятото
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2566 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2012 20:20
Прочетен: 2566 Коментари: 11 Гласове:
13
Последна промяна: 13.09.2012 20:20
Лятото си обира краката и крушите,
нарамва си жараваните небеса
и с една писана синя каруца се изгубва
отвъд леса...
После месец - два над тревите
отдалеч
му се чува гласа -
лятото пее с щурците,
дочакали есента.
нарамва си жараваните небеса
и с една писана синя каруца се изгубва
отвъд леса...
После месец - два над тревите
отдалеч
му се чува гласа -
лятото пее с щурците,
дочакали есента.
...фина дантела си, Маррта!:)
цитирайне и с лятото - очаквам още два месеца да му чувам гласа (до циганското лято и отвъд!)
Стихчето от три години е в чернови:)
цитирайСтихчето от три години е в чернови:)
Тъжно... И да е лято, сиромашко, циганско, индианско и пр. не ме устройват. Искам лято без епитети :) Днес за първи път ми стана студено и духаше такъв вятър, че даже епитетите изтри.
Хубава снимка! И аз често снимам мозайката на облаците. Поздрави и да е лято поне в душата.
цитирайХубава снимка! И аз често снимам мозайката на облаците. Поздрави и да е лято поне в душата.
ама се радвам на всяка трошица лято, която си намеря след средата на септември:)
Благодаря! И на теб лято в душата, чайче!
цитирайБлагодаря! И на теб лято в душата, чайче!
През този небесен изход ли си отива лятото?:)
Краката може да си вземе, но крушите да остави, че много ги обичам:)) жълти, печени, недопечени, с мед, на сладко, върху пирог... крушите не давам!!:)))
Да си обере сливите!
цитирайКраката може да си вземе, но крушите да остави, че много ги обичам:)) жълти, печени, недопечени, с мед, на сладко, върху пирог... крушите не давам!!:)))
Да си обере сливите!
сега започва, Небесност. Хайде да си покажем циганските поли! :)
цитирай
7.
marrta -
monaliza121 - може би, Тини! За мен се измъкват все нагоре - месеци, сезони, дни...
13.09.2012 20:33
13.09.2012 20:33
Не знам за сливите и крушите, но гроздето си го обра до зрънце!
А виж, знам страхотна рецепта за сладкиш с круши - http://colourmagicp.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html
цитирайА виж, знам страхотна рецепта за сладкиш с круши - http://colourmagicp.blogspot.com/2011/02/blog-post_21.html
дайрето, полите, усмивката - всичко!;)))
цитирайНякои щурци дочакват всичко:)
цитирайТака обичам есента!
Вървя под жълтите дървета
ръцете ми берат цвтя,
ушите ми берат щурчета
Дора Габе
Онези, които дочакват ми приличат на щурците на Иван Николов
Есенни щурци
Сега да угасим свещта и да приседнем на перваза,
и нека щърбав месец плава след облаците-бегълци…
Това е в други времена,
но спомням си, че ти ми каза:
Нощта не спи, нощта е пълна с последни есенни щурци!
Последни есенни щурци - непоправими трубадури,
подели свойта старомодна мелодия от сън и мрак!
Една невидима пила изтрива тънките контури
на онова, което беше и няма да се върне пак.
Сега над черните бразди златиста паяжина скита,
овчарите завръщат само забравен в синорите звън,
тютюнът в пазвите е сух, жарта в огнището - разрита,
и зърното - до друго зърно - сънува благ сеитбен сън.
Последни есенни щурци - не им разбирам от езика,
но как сиротно отзвучава, с какви догадки ме диви!
И вече знам, че някой ден един от тях ще ме повика
в невидимата си държава под сухи листи и треви.
И аз ще тръгна като сляп: в преливането на боите
кафяв - от есенната шума, и от здрачаването - син…
Ако си спомните за мен, спокойно може да броите
човеците - с един по-малко, щурците - повече с един!
цитирайВървя под жълтите дървета
ръцете ми берат цвтя,
ушите ми берат щурчета
Дора Габе
Онези, които дочакват ми приличат на щурците на Иван Николов
Есенни щурци
Сега да угасим свещта и да приседнем на перваза,
и нека щърбав месец плава след облаците-бегълци…
Това е в други времена,
но спомням си, че ти ми каза:
Нощта не спи, нощта е пълна с последни есенни щурци!
Последни есенни щурци - непоправими трубадури,
подели свойта старомодна мелодия от сън и мрак!
Една невидима пила изтрива тънките контури
на онова, което беше и няма да се върне пак.
Сега над черните бразди златиста паяжина скита,
овчарите завръщат само забравен в синорите звън,
тютюнът в пазвите е сух, жарта в огнището - разрита,
и зърното - до друго зърно - сънува благ сеитбен сън.
Последни есенни щурци - не им разбирам от езика,
но как сиротно отзвучава, с какви догадки ме диви!
И вече знам, че някой ден един от тях ще ме повика
в невидимата си държава под сухи листи и треви.
И аз ще тръгна като сляп: в преливането на боите
кафяв - от есенната шума, и от здрачаването - син…
Ако си спомните за мен, спокойно може да броите
човеците - с един по-малко, щурците - повече с един!
рецептете наистина е страхотна, записах я и като ми дойде вдъхновение ще я опитам.:))
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Търсене
За този блог
Гласове: 11583
Блогрол