Прочетен: 6626 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2012 10:56
Цветовете на Африка
превземат сетивата на абордаж
катерят се по мачтите им
пищят от пищност
тела владеят звуците ѝ
стрелват се
докосват се до кожата
и сепват
зачеват
червения залез
в утробата на
този августовски следобед
тук на хиляди километри
люлеят се лениво мислите ми впили далечни устни в
тъгата
която може и да е с аромат на летен плод
и пъстрота на какаду
или корела
жако лори розела – и цветните пера на сричките им са в услуга –
когато копнежът лепне от жега и има
непроизносимо име
Силуетите на чадърените дървета в здрача
така на място тук
където дъждът е дълго намерение
и после наметало
се приближават
с ритъм на тамтами
поклащат се
минават покрай мен
Присъствието ѝ е като старо злато
придава тежест
убеждава
в безценността на залезите ѝ
Необяснимо
тъгувам за тази Африка
която се отдалечава
с галопа на наклонените кули на жирафите
и ме оставя в моя
проснат като мъртъв лъв неделен следобед
където така ми липсва надписа
Отвъд това място живеят дракони
август 2009
Такова звънко слънце хвърля на Африка небето
огромно и жаравено червено
събирала звъна му зноен
в бездънните джобове на нямането
една жена си тръгва
по пътеката
осеяна с любов и сълзи
трудни дни
дълбоки нощи
строшена звездна слюда
парчета счупен порцелан
часовник с кукувичка
огледало
бюфети
скринове
пердета -
вещ-ествени следи от бяло минало
зарината със овъглено
кафе - кафези в кафяво - Кафка
запречена със слонски бивни
лъвски лапи
останки изгорели самолетни
на неродените и рожби сенки
Една жена си заминава
разделя се с зеленото на Африка
с червеното
оранжевото
жълтото
разделя се
разделя си сърцето
и знае трябва огън да запали
голям и вечен
там
отвъд земята
високо в облаците
горе като стигне
и ферма на небето да си има
юни 2012
Хубав ден!!
безточково -
ме заля!!!
Браво на автора!!!
- "...с червеното
оранжевото
жълтото
разделя се
разделя си сърцето..."
Поздрави от мен!
Е, остана си непостижима мечта за мен...
Не, не е непостижима, но вече не искам да отида...
Континентът е съсипан...
Все пак, поздрави! За събудената мечта...
Понакога си мисля, че може би ТРЯБВА да съжалавам...
Това, което прочетох, ме кара да почувствам какво съм пропуснала.:)
Все пак, не знам дали да съжалявам. Сигурно никога няма да разбера!:)
За някои мечти е по-добре да си останат такива. Мечти, непронизани с мечове;)
Филмът е виновен - така въздейства.
Е, жалко, че го нямаш! А съм сигурен, че бройки има някъде и залежават.
Твоята Африка е нещо като моят Египет - посока за крилете - душевните. Прегръщ :)
Прекрасно лято, Джими!