Някакво мътно и кърваво

Мними следи от зарастване

самонаказване в ъглите

Спомен за рязко красиво

вихър от рози и липси

 бяло бягство от сивото

прилив в  саморазплискване

Поема - всеки ден...с влака

бавния влак към морето -

краят на всяко плакане

и началото на сърцето.