Общия интерес към покривите
ги срещна отдавна
а в последствие ги сближи дотолкова че...

откак се помни разхожда очите си по стръмните и полегати

керемидени покриви
(ето защо и далеч от морето покривите все я спускат до него -
павирани с миди широки алени площадки 
все едно длани
и от длан
на длан
ето ти го
брега
обсипан с миди)

при изгрев и залез
плъзга погледа си по зачервените им скатове
радва им се как блестят на слънцето

Слънцето...
преди повече от трийсет години
я видя за първи път
да следи ревниво гларусите
 на съседния покрив
и оттогава я държи под око
не я изпуска от поглед
за период по-дълъг от зима

дори през зимата
избира да се кротне и да мърка в скута и
при някое измолено пътуване

през март е вече стръвен преследвач
безмилостно гори ръцете и лицето и

тя както и да се опитва да се скрие
от жежките му ласки
мургавее
далеч преди да дойде лятото

Безмислени са всичките капели
    дебели сенки
шалове и други щитове
срещу такава
разбойническа обич от небето

Със времето не се съпротивлява
все малка си остава спрямо него


Така е пряма със затворени клепачи
които слънцето внимателно целува

преди да я остави да сънува с отворени очи
онези всички
мозайки цветни и любовни покриви






Червени покриви

Шагал

1954г

Аплодисменти!!! Искрена радост от видяното и прочетеното тук и сега при теб!!!

ето защо и далеч от морето покривите все я спускат до него -

Привет, Марти! Все така се радвай на светлата обич! Слънчево да ти е! :))

jabalka - поздрави и благодаря:)


megg - ей го на - до хоризонта покриви, до морето;))

Чудо е!

турските керемиди ми напомнят по форма черни миди, а марсилските(по-широките) - бели - питах се откъде произлиза и набързо си го преведох - червени миди ;))

е хубаво,е слънчево,е върха на най- високия топъл покрив,е...радост за сетивата!:)

едва се вижда от него

а след като качих стихотворението си имахме два дни работа с един покрив и тогава си дадох сметка, че керемидите наистина ми напомнят миди - не съм сигурна за произхода на думата, но удобно си го измислих;)