Прощавай ми глупостта, неблагоразумието, ветровете в главата, планините от думи. Прощавай ми бездните с дните и нощите,
близостта, разстоянията, морето и още пътя, мълчанието, раните и върха, залитанията,
пропадането,
зелената самота.
Наивните опити, бялата вяра,
това, че не мърдам на инч от началото. Прощавай ми припознаването, диренето на чудеса,
вглеждането в небето,
лудостта, цветността.

Прощавай ми престараването и разсеяността,
прости и непреживяното, прости и смеха.
Прощавай ми миналите и бъдещи снегове,   Прощавай ми моите светове.
 Добър, лош,  какъвто и да си - прощавай ми мен каквато съм, каквато ще бъда.
Сполай ти.
Простото да ми е присъда.
 

Просто да ти е и сполай ти!
)

Просто да ти,благословено и чисто!Това вече ми е едно от най-любимите,не само твои!

обичам да ми е просто, сложността ме убива с лабиринтите си...простотата е нирвана

Дано! И за теб. Тревогата тези дни е доста напориста и ме е превзела, опитвам да я изпроводя, но още не и се тръгва...сигурно е и заради страстната седмица.