А морето остава.
То е всякога тук.
Няма как да забравя
този бряг,
този звук,
този ритъм
и танца 
с грациозни вълни,
гладка бляскава граница...
бяг,
и пак,
и върни...

Нерешително плахо 
не напуска брега
и за миг не се маха -
то е тук и сега.
То е вчера и утре -
спомен,
мисъл, 
мечта,
то по детски се втурва
и се удря в брега.
После бързо се дръпва
и отстъпва назад,
само за да се блъсне
пак и пак,
пак
и пак...

Тъй отдавна то бие
в пясъчните гърди -
че морето сърце е
знам от нашите дни.

знаеш.
И живот.

Тук е! И те чака! :))

сега виждам този блог???
Шокинг:)))
Честита пролет, дай Боже и лято и тогава... Ех, море!!!

Това е едно от най-хубавите стихотворения за морето не само твое, а изцяло!
И аз му се кефя на новооткрития блог!:)

Благодаря!