Минало свършено предварително, минало вчерашно, днешно. Все чакам Годо на пейката, на спирката и на свещи...
Годо не идва, годността мина, минало-бешело, отзвучало,
в една далечна градина
 GOdо държи огледало.
Там горе съвсем високо, както рои звездите, Той пази една посока за мен
един ден да поскитам.

Ние чакаме, вие чакате,
Той чака,
минаването е забранено,
докато някъде в края на мрака
светне семафор в зелено.



 

и докато изгасне, времето за преминаване не е от една мярка с времето за чакане. :)

Често минавам на червено, Марти! А на зелено ме връхлитат онези, на които е забранено да припарват там. Но - от все сърце ти желая зелена и жизнерадостна да е Пролетта за теб!:)

Докато чакаме , да не забравим, че зеленото трябва да си го носим, за да поемем в посоката към синьото, към високото.
Привет, Марти! :))

Твоят Годо е гоDин.
)

време да е! И да ни дреме за него, и то да подремва чат-пат;)

то явно е неизбежно - минаването на червено, аз съм твърде търпелива и пак - мине - не мине, мина;)

Благодаря ти, Наде, вчера усетих вече гальовния, зеления вятър:)

а, ето на - мислех си да е син цвета на разрешението, но така е с римите, оковават малко или много

със зелено към синьото!:)

мислех си за безцеремонното отношение към думите, което проявявам, струва ми се, че е от близостта, като в едно семейство вече - не съм убедена станала ли съм донякъде дума, но виж ми отношението:(