И жадно шли твои стада
напиться из моей печали...                                                      



O, мой, така свенлив герой, избегнал с ловък ход позора, как дълго бях в тази роля и не разчитах на партньор.
Как твоята проклета помощ не пожелах ни в миг един. Зад сцената, сред тъмни сенки,  ти се разтвори като дим.
А в този срам живея аз, пред публика така жестока.  На показ, цялата на показ, все в тази роля на самотник.

Той - зрителят не ми прости! Не ми прости за яснотата, усмивката ми безобидна, безсрамието на писмата...
Как жадно идваха стадата да пият моята тъга. Сама, сама! Насред срама стоя с превити рамена.
 А йезуитската тълпа героя истински не вижда. Герой! Как се боиш сега. Не бой се, все ще си невидим.
Във любовта, за двама  роля - се провалих сама жестоко, а болката остава моя 
и само болка, болка, болка...


Белла Ахмадулина

О мой застенчивый герой  

Що си го предпочела пред лицето, сигурно си имала основание.

Много добър превод, и оборотите, и ритмиката.
Аха!

Попаднах на филма съвсем случайно в петък по руската, нямаше как да го гледам в момента и си го намерих в туба. Много ми хареса - вчера гледах втората част и чух стихотворението, тази фраза ми се заби - и жадно шли твои стада...Веднагически го издирих и още докато ме държеше впечатлението преведох.
Изкушавах се да искам помощ по едно време, мина ми през ум да побезпокоя вас, специалистите:) - доста думички опипом съм превела, съвсем на тъмно, но щом ти допадна - :)
Благодаря!

Стихотворението ми допадна, много!
Лек и радостен ден! :))

направо съм си поклонник на филмите на Елдар Рязанов, на три от тях по-точно, снощи гледах за пореден път "Ирония на съдбата" - ей, няма такъв филм, всъщност "Гара за двама" е близо, прави ме на пюре просто;)