2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Обичам предмети от стъкло. Или порцелан . Изящната им съвършенност ме обърква. чупливост и крехкост в меки ръбове. В скритата сила на гладкото. Режещо – като крясъкът на майка ми – внимавай сервиза ми .
И топлата струйка кръв по пръстите ми в безупречно правилен разрез. Капките се разбиват на пода очертавайки чудовищните лица на болката, която ей сега ще прелее през дланта.
Тя мълчи.
Протяга пипалата си едва след като лепкавият път на кръвта е отпушен . Сграбчва нервните окончания, а те застиват във беззвучен вик.
Невроните регистрират момента. Записват го.
Години наред пръстите ми изтръпват докосвайки стъкло. Пазя се .
Времето. Времето има собствена крехкост. Миговете могат също да са чупливи в скритата си безценност. Има и още нещо. Неуловими са. Ако не ги регистрираш изтичат като топлата лепкава вадичка кръв в стиснатата длан на времето. После по душата ти остават правилни белези.малки разрези на миналото, в които болката е зараснала неправилно, но за сметка на това завинаги.
Безчувственост. Ако приемеш болката и я направиш част от дишането си, движението и денят си, тя става твой съюзник. В очите ти се настанява хладнокръвие. Онази топлата отдавна се е оттекла към крайниците. Понякога се нараняваш сам и гледаш отново късият й път в струйките . Всъщност друг няма как да те нарани. Вътре сте само ти и болката, здраво прегърнати толкова здраво, че сте част един от друг. Понякога пръстите ти изтръпват. Записаните моменти. После безчувствеността те изпълва отново, като захвърлен празен съд на дъното на морето.
Дъжд. И в слънчеви и в облачни дни, в сърцето винаги вали. Никой не вижда сълзите, които криволичат по причудливите сънища на душата. Състояние на дъжд, през което скулите изсъхват и добиват все по отчетливи очертания. Усмивката, която рисуваш по съмване е същата, която прибираш вечер в лявото чекмедже на банята, като чадър, които не искаш да загубиш. в този момент тялото ти се разтваря в настойчивата безплътност на локва. А дъждът не спира да вали мислено.
Любов. Можеш да и дадеш лице и име само ако си познал. Иначе е само понятие.
Любовта е нежното мъничко пролетно цвете цъфнало над снега.
Можеш да го откъснеш и да държиш два часа красотата му в дланта си . Можеш да си направиш снимка с него . Можеш дори да го хербаризираш за часовете на дъжд;
Можеш да разтвориш раните си и да пуснеш кръвта си да тече топейки снега, докато то се храни с болката ти.
Правилно. Правилата са създадени за да се запази реда. Дори в привидният безпорядък има правила. Вероятно тези на хаоса. Теории. Теоретическата неуязвимост обаче се превръща в практическа безпомощност. Тогава разбираш колко са безпомощни знанията. В плаващите пясъци няма указания за спасение. В правилата за оцеляване важи само един закон. Този на джунглата. Натрупаната мъдрост се превръща в товар от скрита добре печал.стреляй пръв. Първо правило е изненадата.
Секс. С предназначение за продължаване на поколението и превърнал се в необходимост. Не само от плътска гледна точка.Между гладът на мозъка и глада на душата идва мястото на и гладното тяло. Необходимостта от достатъчно ендорфини даващи състояние на нирвана. Може би единственият момент, в който болката се отдръпва в периферията на подсъзнанието.
Книгите, музиката, изкуството са в състояние да задоволят гладният мозък. Човешката топлина и споделянето да запълнят пукнатините в душата. Актът да дадеш. Да дадеш себе си, страховете си, топлината си и доверието си. Да изпълниш другият с надежда, че това е липсващата ти половинка - да се отдадеш, да прелееш в крехкостта на усещанията без да мислиш за острите ръбове в гладкостта на интимното докосване.
Сексът е готовността да се счупиш. Да се разбиеш на хиляди парчета. Да пуснеш дъжда в себе си .Да съблечеш ризата си . Да имаш мига, докато заключваш във себе си крехкостта на другият, чуплива до безпомощност.
И да я запазиш. На всяка цена.
Сърце. По правило мускул. Никой не те подготвя за крехкостта му. Най острите спомени за порязвания остават там. Безчувствеността като нахален сродник ту идва ту си отива. Еуфорията на чувствата спира дъжда.
Няма чадър за любов. Дори да го подариш, чупливостта му остава. При теб.
Можеш да оставиш вратата му гостоприемно отворена. Можеш да го заключиш в килер.
Истината е, че рано или късно ще го загубиш.
Като безвъзвратно разбитият сватбен сервиз на мама.
// инспирарано от сънфлауър и Нийл Геймън
07.06.2008 09:34
андърстенд ми ? )
07.06.2008 09:41
А от къде знаеш как се казвам? Аз не знам ти как се казваш. Да не би да се казваш Со?
любознателна съм та затова научавам. много исках да се казвам со , а майка ми предпочиташе пипера.
))
чети иване , чети.
той и петко славейков като му е думал на пенчо тъй , виж къф популярен син е отгледал. ))
07.06.2008 09:48
07.06.2008 10:20
хубав ден и на теб
`щастието прилича на чаша - колкото е по-блестяща, толкова е по-трошлива` Публий Сир
08.06.2008 11:59
П.П. Между другото много добре се вписваш в стила на Геймън. ; )
наречени преходни
които бих могла да обобщя в едно изречение -
минаваш през мен ))
п.п благодаря ти ))
09.06.2008 12:32
неизбежност
сребриста паяжина
времето плете...
Вали унило
тихо сълзи рони
навъсено оловното небе...
Бетонено-асфалтовата джунгла
не спи
не спи
в такава нощ града
криви се,дижи се,танцува
в дъждовните води......
Не чувстваш нищо...
нищо не усещаш..
премръзнала
под леденият дъжд
стоиш
безмълвно,
и очакваш
дъгата
да изгрее изведнъж....
Тогава нарушаваш правилата
обичаш,
влюбваш се,
трептиш .....
Отдаваш и сърцето и душата
споделяш мисли
и във страст гориш....
Дъждът унило пее свойта песен
шумът от ромонът на капките звучи
и в паяжина е заспало времето
напукано,
очукано
то спи....
Печелиш оргиналност за чупливост на горните категории :) По-скоро за преливането на чупливостта в по-силните идеи, които си ги споменала ... Или от тях в чупливостта.
Бях забравил да го покрия на двора и твърде многото дъждовна вода му дойде твърде много...
Хубав ден, Соу!
http://youtube.com/watch?v=mzgjiPBCsss
е само привидно чуплива,
защото отвътре имаме стоманена нишка...
И когато загубиме
спора,облога или любовта
когато ни нараняват
с действия,думи или помисли дори...
когато в джунглата сме хищници
и в любовта се разкриваме
защото не носиме маски
или чадъри
спиращи пороят от сълзи
изливащи се през някоя пукнатина
в бронята...
защото сърцата ни- човешките
и душите ни-ангелските
не са в състояние
да се пречупят толкова лесно
и отстъпват само пред времето...
Тогава всъщност
какво значение има
привидната цялост и скритата твърдост..
Просто сме...
Ние..
Тук и сега..
Целувам те Соу,прекрасна както винаги!
липсваше дълго и много .
сега сме тук и сега колкото и чупливи да знаем че можем да сме .
целувки
прегръдки .
ще ти подаря кактус. )))
те поне са устойчиви
в никакъв случай не се меря с геймън.
просто смятам че с годините всеки от нас трупа собствените си чупливости
Те бодат.
И са грознииии.
Благодаря за вниманието.
моля пак заповядайте
2. елада пиньо
3. хапче антидепресант
4. когато ру е
5. старият циничен бук
6. колега ,не ме занимавай с глупости- Ъпсурт бе,ЪпсурТ
7. култ
8. Бар "Разбити сърца"
9. бушмен
10. jump
11. ако си пролет
12. хандука мдхтинтви
13. chambao
14. she say: so what
15. правилата с чук върху стената
16. rhymester
17. илиян, по вавилонски
18. В. като Виржиния
19. пред строя мирррррррррно!
20. късметче за деня :)
21. другарят гений
22. ветрени мелници в дзен
23. d_Ada
24. бюро жалби и оплаквания
25. танцуващият с Бегбеде
26. рейна
27. просто Хано