Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2016 19:21 - Български арменци.Те са тук от 15 века. Доколко се познаваме?
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1947 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 


Ирина Вагалинска
Те са тук от 15 века. Доколко се познаваме?

 

Разнопосочните емоции при отбелязването на 100-годишнината от арменския геноцид, подправени от политическите колебания около „най-правилния" евфемизъм, ни накараха да си припомним една фраза на Крикор Азарян. Преди време на въпрос на „ТЕМА" по какво се познава от пръв поглед арменецът, режисьорът отговори: „По чувството за хумор и по тъжните очи". 

 

Защото арменецът - където и да се намира по света, е започнал живота си между драмата и вица, между мъката и смеха (който, казват, лекувал...) Заедно с приказките, а понякога вместо тях арменските деца слушат фамилните истории за гонения и преселения, наситени и с кошмарни преживелици, и с абсурдни до комичното случки. Така те научават уроци, които се помнят по-дълго от училищните: че днес може да имаш много, а утре - да загубиш всичко; че парите са важни, но достойнството и семейството са още по-важни; че не бива да съдиш прибързано другия - защото няма как да си сигурен ще помогне ли, или ще те предаде; че бежанецът не е проблем, а човек с проблеми и нужда от подкрепа.

 

Може би и затова почти няма арменци, които да са се забъркали активно в политиката, ако не броим увлечението на Арман Бабикян по политическия маркетинг и PR. Сред имената, за които се сещаме веднага, когато се каже „български арменци", изплуват първо тези на театралите, шоумените и музикантите - като Крикор Азарян (1934-2009) и Саркис Мухибян (1921-1981), като фамилиите Казасян, Балтаян и Халваджиян, като Хайгашод Агасян и Стефка Оникян, като мага Астор с рождено име Антраник Арабаджиян. Дори сред последните попълнения мигранти изпъкват популярни лица от сцената и екрана като Ованес и Тигран Торосян. Част от елита е емблематичният журналист Кеворк Кеворкян, с известност се ползват писателят Агоп Мелконян (1949-2006), художникът Едмонд Демирджиян (1951-2009) и икономистът Гарабед Минасян. 

 

От арменски произход е и професор Алексанър Балабанов (1879-1955), всъщност Балабанян. Както и едно от най-очарователните тв лица на България - Ани Тачева, бивша Цонева, родена като Анахид Мелкон Тавитян. Разбира се, има и банкери: Левон Хампарцумян и полуарменката Виолина Маринова. Но повече са фотографите като Шаварш Артин (1948-2005), Гаро Кешишян и не толкова известните им колеги с ателиета из цялата страна. Да не забравяме и спортистите, показали характер в изкачването до върха - като тенисистката Юлия Берберян и тежкоатлета Нораир Нурикян. Колкото и различни да са били всички те в избора си на поприще и като индивидуалности, общото е едно: уважението към арменските корени.

 

Хайго Агасян и Андре Агаси

 

Вярно ли е, че сте роднини с Андре Агаси, питаме музиканта Хайгашод Агасян, известен и с бързите си реакции на тенис масата. „Според една от лелите ми в Америка той е от пловдивските Агасян, преселили се през Иран в Щатите след 1949 г. Но мен не ме вълнува чак толкова дали сме роднини с Андре Агаси, или не - казвали са ми, че той нямал отношение към арменската си кръв", отсича твърдо Хайго.


За българския композитор от арменски произход това е сериозен довод: самият той вече е доказал, че е готов да пожертва и спортната слава заради прегръдка с братовчед. Историята е от 2007 г., когато Хайго Агасян най-после сбъдва голямата си мечта да стигне до Ереван. Той е сред 20-ината български арменци в отбора, заминал за участие в Панарменските игри. „Исках да отида още на предишните, през 2003 г., само че катастрофирах и трябваше да ходя с патерици известно време - пояснява музикантът. - През 2007-а обаче нищо не можеше да ме спре. Прекарахме два дни и две нощи на колела, но си струваше - нали щяхме да видим Майка Армения... В групата ни беше Назар Агопян, той е по-добър от мен на тенис - все пак е бивш национален състезател и републикански шампион. Настаниха ни добре, започнахме да играем - биехме едни, падахме от други, докато в един момент аз не казах: Дайте да загубим окончателно, че нямам време! Имам братовчеди в Ереван, сега ми е шансът да ги намеря. Речено-сторено, но не беше лесно. Защото знаех само в кой квартал живеят, а той се оказа като „Младост", обаче от 9 части. И започнах аз да ходя от блок на блок, от врата на врата и да казвам: „Добър ден, аз съм Хайгашод, български арменец, търся моите братовчеди - трима братя са, Хачик, Гаро и Бедрос..." Изглеждаше трудно, да не кажа безнадеждно, но след около 4 часа ги намерих! Сега си имаме телефоните и знаем, че можем да се чуем по всяко време."


Хайгашод Агасян държи връзка и с 94-годишната си леля в Ню Йорк, и с братовчедите в Детройт, в Лос Анджелис и във Виена. Едната му баба е от Комотини, така че в Гърция също има доста роднини - включително в Солун и в Атина.


Композиторът е кръстен на бащата на своя баща, дошъл от Одрин преди кланетата през 1915 г. Още от 1894-1896 г. нестабилността била очевидна и дядо Хайгашод стегнал багажа за Пловдив. Там се родил синът му Азад Сахман (няма такова име в рода, но в превод то означава „свободна граница"). „Дядо Хайгашод е имал магазини в родината, а тук е бил търговски пътник. Умира през 1943 г. в София по време на бомбардировките. Другият ми дядо Сампад пък е дошъл чак от Анадола, от село Еверек. Тръгнал с тримата си братя за България, но единия го изгубили по пътя. Чак през 60-те се разбра, че е в Детройт. Дядо Сампад имаше обущарско дюкянче във Варна, в старата гръцка махала. И аз съм роден там. Вероятно от него двамата с мама сме наследили сръчността в шиенето. И вижте сега каква смешна история ще ви разкажа: когато дядо ми откри брат си в Детройт, започнаха да пристигат кашони с дрехи оттам. Трябва да съм бил 6-7-годишен, помня как с братовчедите се строявахме да пробваме подаръците и си четяхме етикетите на гърба: „Гледай, гледай какво пише - Америка е това, не е Айтос!" Кой да знае, че след години ще си взема момиче от Айтос за жена и заедно с моята Мари после ще се смеем на тези детски истории", допълва Хайго Агасян.


Тук се сещаме да попитаме имало ли роднински натиск да си вземе непременно арменско момиче за булка и получаваме следния отговор: „О, лелите ми и мама често говореха: „Виж какво, ти имаш задължения - ако беше лесно да загърбиш произхода си, твоите предци щяха да станат турци и да се свърши!" Но повече ме впечатли това, което каза вуйчо ми от Солун, когато бях около 30-годишен, все още неженен, и му гостувах там: „Представи си живота на предците ти като щафета. Ти ли си този, който ще каже - не, не ми се тича повече?"

 

Коко Азарян и вуйчото от Америка

Както знаем от биографите на Крикор Азарян, неговият първи брак също е бил с арменско момиче - Аршалуй. Арменско е първото му училище, че и второто, както и заглавието на драмата, в която дебютира като артист в родния Пловдив - „Намус" по Александър Ширванзаде. Бъдещият голям режисьор още е момче без големи амбиции, когато репетира по Островски в задната стаичка на майстора на дамски копчета Торком Мечикян, разказва Димитър Стайков в „Човешкият цирк и Крикор Азарян" . Има от кого да наследи таланта: бащата Степан държи железарска работилничка в арменската махала, но в свободното си време не отказва роли на любителския драмсъстав.


Най-бързо замогналият се в рода е чичо Агоп Малхасян, брат на майката на Степан. Известно време семейство Азарян живее в една от неговите къщи, той има и два магазина, пак той е насреща, когато някой роднина има нужда от заем. В средата на 60-те чичото заминава за Америка, обаче се връща оттам само след две години - чувствал се самотен.


Все пак Коко Азарян има и „вуйчо от Америка" от класическия за българските арменци тип: човек от другата страна на Океана, който открехва Желязната завеса в тоталитарните години. Връзката не е съвсем пряка: американският арменец е брат на Мардик, който пък е братовчед на майката на Коко - Хермине. Въпросният Мардик бил арестуван през 1945 г., защото с приятели искал да набере рота доброволци да се бият за освобождението на Армения, но го издали други арменци и човекът отишъл в сибирски лагер. В отпразнуването на неговото освобождаване се включил и роднината от Америка, чието име не се посочва в спомените на Азарян. Коко обаче запомнил реакцията му след часовете ядене, пиене и приказки на общата арменска трапеза - абе, вие тук защо все се оплаквате от живота, като можете да си позволите да не похващате нищо цял ден...


От фамилните истории Крикор Азарян научил да не се поддава на предразсъдъците. Защото след всички кошмарни разкази за османските кланета на дядо Ованес Бургазлян, принудително изселен като стотици други арменци от Родосто, се стигнало и до щастливата семейна развръзка с помощта на... турчин от Коня. В неговия зимник Ованес, жена му и трите им деца (сред които и бъдещата майка на Крикор Азарян) се крили цели две години. И след неуспешен опит да подновят живота си в Родосто потеглили към България.

 

Арман Бабикян и лопатите

 

Изборът на нова родина не е чак толкова неочакван - става дума за близки съседи, подсеща ни политическият маркетолог Арман Бабикян. „Корабите и каруците потегляли основно в три посоки - към България, Франция или САЩ. България е била сред предпочитаните страни, защото арменците дълго поддържали у себе си илюзията, че утре кошмарът ще свърши и те ще могат бързо да се върнат у дома... А и защото българската държава е била така добра да приеме бежанския поток."


Неговите роднини също са разказвали истории за неочаквано спасение с помощта на германски протестанти и на един турски офицер, предупредил приятелите си арменци да тръгват, докато е време. Баба му също идва от Родосто на Мраморно море, където семейството й притежавало лозови масиви и винарни. Тук се срещнала с дядо му, беден земеделец от Анадола. Нямало проблеми да се съберат заради разликата в произхода: докато стигнат мирна земя през 20-те години на миналия век, вече всички били бедни. Междувременно момичето от Родосто останало и без пукната пара, и без баща, допълва Арман Бабикян: "Според разказите на баба ми разпределителният бежански център тогава бил в Станимака (Асеновград), нещо като сегашния Пъстрогор. Оттам тръгнали към Бургаско в пълна мизерия - с това, което било на гърба им. Там преживявали с плетените от жените дантели и с хамалския труд на мъжете на пристанището или другаде. След бежанския център дядо ми, още 15-ина годишен, отишъл в Плевен и започнал работа в тухларна заедно с група белогвардейски офицери, избягали от Русия. По-късно потеглил към Бургаско - да „краде" занаят, и там станал един от първите фотографи. Още са ми пред очите старите апарати на стойка с плаката и с чергилото в ателието в Айтос... Животът на баба ми и дядо ми е бил труден, те наистина са започнали от нулата, но може би тъкмо трудностите са ги направили силни хора, които много държаха на достойнството си и на децата си."


Семейството, църквата, езикът, кухнята и празниците държат здрави връзките в арменските общности и в България, и по света. Това продължава почти неизменно до наши дни - само задължението да си намериш непременно арменец/арменка, преди да стигнеш пред олтара, все повече отпада като архаизъм, казва Бабикян. И докато си говорим за механизмите на съхраняване на чужда територия, се подсещаме и за живителната сила на анекдотите - в тях образът на арменеца не се променя особено с годините.


„В нашето семейство обичаме да се смеем - потвърждава Арман Бабикян. - Когато аз съм в стаята, обикновено се разказва вицът за арменското знаме: плат три на четири с уста пет на шест и прът седем метра, за да не се влачи езикът. Нали и работата ми е свързана с говорене... Във вицовете ясно се виждат стереотипите, представите на арменците за самите тях, а и на българите за арменците. Сигурно се сещате за онзи: „Арменец с лопата - няма такава снимка"? По тази причина лично аз винаги съм готов да покажа снимка, правена от дядо ми, на която съм с лопата. Още съм малък и тя стърчи на около метър над главата ми, подпирам се на нея до купчина въглища. В казармата обаче ми се налагаше не само да правя опровержения със снимката, а и здраво да поработя с лопатата, така че окончателно се разминах с вица. Разбира се, има го и точно обратното внушение в друг виц - онзи за нашествието на марсианците на Земята, които се разприказвали със служител на българска бензиностанция. Той откровено им се възхищавал и взел да ги разпитва: „А жените ви красиви ли са?" „Да, много", отвърнали марсианците. „Ами дълго ли живеете?" „Е, поне по 200-300 години." „И всички ли носите такива големи златни плочки на гърдите?" „ О, не, само арменците", отговорил марсианецът.

 

Хилда Казасян също обича вицовете

 

„Като се замисля, май наистина не съм виждала арменец с лопата - включва се дъщерята на Вили Казасян. - Но е факт, че всички мои познати арменци са истински успели в това, с което се занимават. Дали е въпрос на талант, дали е въпрос на естествена принуда за оцеляване? Не знам, но на шега или не - винаги съм смятала, че качествата, които са ме направили успяла, са от арменската половинка в мен. Баба ми Хайгухи, на която съм кръстена, обичаше да ми разказва истории, свързани с рода ни. Тя рисуваше фантастично и умееше да изпълва всичко около себе си с красота - горда и щастлива съм, че част от мен носи този ген. Естествено, приятелите ми и в София, и в Пловдив пак бяха главно арменци. Отраснала съм в тази добронамерена, весела и сплотена среда. Вкъщи се готвеха главно арменски манджи, приятелите ми умираха за тях и може би точно това беше причината да създам моя арменски ресторант."


Любимите вицове на Хилда Казасян също са арменски. Единият разказва за екскурзията на Киркор, Гарабед, Агоп и още неколцина техни приятели до Ниагарския водопад. Екскурзоводът бил търпелив, дълго ги засипвал с факти: „Пред вас е най-големият водопад на планетата. Водното му огледало надвишава 20 квадратни километра, дебитът му е повече от 10 тона вода в секунда, която пада от над 300 ярда височина, силата на шума е повече от 160 децибела... И ако млъкнете за малко, дори ще можете да го чуете!"


Другият виц е по-кратък и не толкова самокритичен: „Съдили се евреин и арменец. Делото завършило с десет години затвор за прокурора."


Дали и двата са измислени от арменци?


Няма как да бъдем сигурни, когато става дума за народно творчество. Но фолклористката Евгения Мицева все пак се опитва да направи разграничение в книгата си „Арменците в България - култура и идентичност". Факт е, че у нас съществува отделна категория „арменски вицове", но самите арменци при разговор изтъкват разликите: някои анекдоти не са арменски, а само имат за персонажи арменци. И дават за пример от втория вид точно приключенията на Киркор и Гарабед с уточнението, че те са такива, каквито ги виждат българите.


Факт е също и че вицовете за бъбриви самохвалковци разсмиват не само българите, но и арменците. Арман Бабикян например много харесва онзи за французина, англичанина и арменеца, които се надприказвали на тема големи стадиони. „Наддаването" тръгнало от френския със 100 хиляди места и завършило с арменския, който имал „150 хиляди само на първия ред". „А колко са местата на втория ред", сепнали се конкурентите. „Че къде сте видели арменец да седи на втория ред?", затапил ги арменецът.


От друга страна, не сме видели и българин да се срамува от вицовете за Бай Ганю - тъкмо напротив, разпознаването на чертите от националния характер в тях е широко практикувано забавление. Пък и сюжетите не са кой знае колко различни. Наистина ли сме толкова близки?

 

Близост и извън стереотипите

 

Според анкетите на Евгения Мицева за изследването „Арменците в България - култура и идентичност" българите са убедени, че познават много добре арменците. И тук не става дума само за това, че отдавна сме свикнали със сложните имена, окончаващи на „-ян", и в културната, и в търговско-промишлената сфера. Все пак първата фабрика за персийски килими тук е отворена в Панагюрище от фамилия Бохосян, в Асеновград семейство Куруян слага началото на бубарството и копринарството, братя Асланян са собственици на процъфтяваща текстилна фабрика в Русе, да не говорим за златарските, часовникарските и фотографските ателиета.


На въпроса какъв е арменецът анкетьорите най-често чуват в отговор „като българина" или „не се отличава от нашенеца, но май религията е по-различна". В стереотипа влиза също представата, че "арменецът има голяма уста, много се хвали", че "арменците са трудолюбиви, добри майстори са", че са духовити и находчиви. Може да изглеждат шегаджии, но всъщност са „с деликатна и нежна душевност", „скромни, но и изпълнени с гордост", „патриархални, но и нестранящи от съвремието". Арменецът „цени чуждото, но и не забравя своето"; родолюбец е, но „със сърце и за втора родина". Фолклористката отбелязва допълнително охотата, с която се използва понятието "български арменци" - и от двата етноса.


„Ние наистина сме близки и като манталитет, и като физически облик - съгласява се Арман Бабикян. - Нали знаете, че културно-религиозният и стопанският обмен между двата етноса текат от векове, как тогава да не сме близки?"


„Знаем и че първият космонавт всъщност се казва Юрий Гагарян", подкачаме го.
„Нищо подобно, първият космонавт е Ян Бибиян на Луната", моментално откликва Арман Бабикян.

 

 

Попитали Радио Ереван...

 

Доказателство за самоиронията, на която са способни арменците, е и издадената от вестник "Ереван" в София книжка с вицове "Попитали Радио Ереван" (С., 1991). Тя вече е библиографска рядкост, но пък тази категория анекдоти не губи популярност в интернет. По времето на соца вицовете за Радио Ереван бяха много по-често политически, но пък и времената сега са други. Ето и няколко „мостри" от двете епохи, които в повечето случаи може да бъдат лесно разпознати:

 

Попитали Радио Ереван:
- Вярно ли е, че след катастрофата в Чернобил не бива да се ядат ябълки?
- Не е вярно. Ябълки може да ядете колкото си искате, но след това огризките трябва да заравяте в земята на дълбочина поне 2 метра.

 

Попитали Радио Ереван какво ще се случи, ако всичката глупост от парламента изчезне.
- Нищо в природата не се губи - отговорили оттам. - Като изчезне от някъде, ще се появи на друго място. И там ще бъде новият парламент.

 

Попитали Радио Ереван:
- Каква е разликата между долара и рублата?
- Доларът е обезпечен със злато, а рублата - с танкове.

 

Попитали Радио Ереван:
- Кое му е най-лошото на комунизма?
- Това, което идва след него!

 

Попитали Радио Ереван:
- Защо арменците не летят в Космоса?
- Ако полетят, грузинците ще умрат от завист, арменците - от гордост, и целият Кавказ ще остане за азербайджанците.

 

 

История на преселенията 

 

 

Исторически доказан факт е, че арменци идват по днешните български земи още през V в. - като войници във византийската войска. В края на VІ и началото на VІІ в. император Маврикий вече тенденциозно заселва тук мъжете от арменската конница заедно с техните семейства - като част от политиката за по-добра защита на границите. Практиката продължава и през VІІ до Х в., а междувременно възникват и павликянски селища - първо по поречието на Осъм, а по-късно и по Дунав. Тук павликяните, основно сирийци и арменци, са добре приети поради близостта на учението им с това на богомилите - все са неудобни за властта източни ереси.


Нападенията на араби, перси и турци създават допълнителен стимул за миграции, особено след началото на ХVІІ в. По това време сме в сходно положение в рамките на една империя - Османската.


Точно колко арменци са се преселили по нашите земи е трудно да се каже. Първите официални данни са от преброяването през 1884 г. - според статистиката в Княжество България живеят 4000 арменци, а в Източна Румелия - 1300.
Числото им се увеличава многократно след кланетата от 1896 г. и след Първата световна война. Когато през 1922 г. България отваря границите си за бежанците, се преселват поне 25 000 души, пише в „Арменците в България..."

 

 

 

Де е Армения

 

Това е сложен въпрос, за чийто отговор трябва да се върнем чак до второто хилядолетие преди Христа, когато Араратската планина и Арменското плато в северозападната част на Предна Азия са населени от хуритско-урартийски племена. В началото на XI в. пр.Хр. там се настаняват и големи групи от индоевропейски арменоезични племена. Малко по-късно асирийски надписи дават сведения за създаването на държавата Урарту, а след разпадането й през VІІ в. пр.Хр. тя е споменавана и като Армина или Арминия.


През ІІ в. пр.Хр. се създава Първата обединена арменска държава начело с цар Арташес І. Тя става и първата в света, приела християнството като държавна религия (301 г). През 405 г. е създадена арменската азбука и това дава тласък на културното развитие въпреки тежките битки със сасанидските перси и опитите им за политическа и религиозна асимилация. В средата на VІІ в. Армения е подложена на атаки от Арабския халифат и е принудена да признае васалитет чак до средата на IX век, когато получава нещо като полунезависимост и управител от арменски произход. Два века по-късно страната вече е разпокъсана и основната й част е подчинена на Византия. Скоро след това арменските земи стават обект за нападение за селджукските турци - следващите в списъка с поробители. Битките за самостоятелност не стихват, нито апетитите на завоевателите - през 1206 г. започват монголски набези. До средата на ХІV в. монголите са основният враг за останалите малки арменски княжества. Османска Турция и Персия си ги поделят след 1555 г., а след руско-персийските войни от 1804-1813 и от 1826-1828 г. Източна Армения влиза в рамките на Руската империя, докато Западна остава османска територия. Тежък за арменците период е и Кримската война (1853- 1856 г.), когато арменците са подложени на насилие и гонения. В края на ХІХ в. е разработен и прословутият план на султан Абдул Хамид II за целенасочени погроми над арменското население, които започват от Сасунския край - дотогава център на освободителното движение. Под натиска на Англия, Франция и Русия, до които стигат ужасяващи подробности от погромите, започват реформи и опити за установяване на автономия, последвани от нови гонения. През периода 1894-1896 г. загиват около 300 000 арменци.


По време на Първата световна война положението се влошава още веднъж - младотурците намират ситуацията подходяща за окончателна разправа с арменците. На 24 април 1915 г. са арестувани и избити стотици интелектуалци, тръгват и керваните с депортирани в нечовешки условия арменци.


След Първата световна война, през май 1918 г. в Източна Армения е обявена независима и свободна Арменска република, но при подписването на мирно споразумение между Русия и Турция земите ъ са разпределени между Турция, Грузия, Азербайджан и Русия. От 1922 г. руската част от Армения става съветска република, а междувременно между 1919-1922 г. след неуспешната за Гърция гръцко-турска война турското правителство започва политика за пълно „прочистване" на Мала Азия и Тракия от християнско население. Няма точна статистика, но се смята, че са загинали над 1 000 000 арменци.


Спомените на оцелелите от кланетата арменци се предават от поколение на поколение под формата на меморати: страшни разкази за грабежи и изстъпления на башибозуци, за разбойнически нападения и опозорени девици, за продадени на арабите арменски деца и реки от трупове на посечени или измрели от глад подгонени семейства.

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=861&aid=19396




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2909405
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?