Денят в този крайчец на ноември
мирише на индрише*,
на индрише мирише -

 През това кратко и влажно лято
маршируваха дъждовете.
Дъждовете бяха строени

 Застилаш червени килими.
Излъскваш фанфарите.
Блесват.

 Позаседя се лятото в октомври, поостана,
не му се тръгваше със лястовиците -  реши пеша
да си отиде баавно и смълчано, 

 Да си изядеш ушите е
почти като да си хапеш лактите,
но не съвсем да си видиш същите без огледало!

 
Дъждът обул е лачени чепици
и танцува блестящо по Богориди.

    Липовият юни.
Алените макове.
Пясъчните дюни 

 Октомври дойде ли, очаквам осем седмици поне да продължи,
очаквам ясените да разискрят огньовете си - красиви до небето,
със ниско слънце за модел, при туй - баща,

 Отново на прозореца ми долетя
и кацна дъжд.  
Запляска със крила,

 Пътувам със влака на изток.
Колкото по на изток -
толкова по-тревожно,

 
Есента цяло лято сънува сърни, тънконоги сърни сред листата.
Есента се събужда от няколко дни, дълго реше коси и намята

Има опасност, че няма опасност да остареем...*
написа преди време един човек, който така и не остаря.   Позна!    За себе си навярно  е бил повече от сигурен,  че е точно такъв неостарелец. Стрелите и стрелициите в сърцето му са били толк...