Дали нещо губят поетите, когато си тръгват от нас? 
                                                                                                       Орлин Дянков
Не заздравява това небе, не заздравява,

 Дочаках днес снегът така лелеян,
желан, мечтан, вълнуващ -
предизвикан,

 Колко прилича снега на Сисле на снега в двора на детството!
Всички сме родом от детството. от снега и от вълшебството.
  Всички снегове си приличат в паметта.  

 Чакам снега.
Вече няколко зими стоя и си чакам...
колко точно - не помня!

 Бързам да изпреваря дъжда. Небето гневно се мръщи.
Слънцето стреля в гърба. Взрив и зари откъслечни.  
Вятърът е навред. Броди с ръце в джобовете.

 Някакъв голям и силен вятър,
южен в януари -
просто фюжън, 

 След зимата винаги 
иде пролет.
След нощта - ден.

 Тананикането на света през юли
извира от тревите,
замира,

 Пролетта е със кокичев ръст.
Януари тъкмо се изнесе.
Февруарски нежен земетръс

 
Предпоследен етаж.
Първо тук пръква се мракът,

 Тъмно утро е навън.                     
Тъмно, мокро... Есен.
Съботата седми сън  

 Кой ли от раз успява да стори добро впечатление? -
от деца знаем за оня път, постлан с добри намерения,
Става тъкмо така - всеки от нас, сражавал се за светлината,