Кралски сняг, на име Карл,
вън на двора си играл -
падал, ставал и валял,

  струят
във светлината
роят

 Ревнив хоризонтален сняг
задраскал е пейзажа.
Хвърчат снежинките,

 Прехвърчаха снежинки рано сутринта, едни такива пухкави и красиви...тъкмо се зарадвах и...снеговалежът спря :( написа се едно малко отмъстително стихче)
Вали студен и злобен дъжд,
вали съвсем на дребно 

 Врабче
Подскача между гълъбите.
Краде трохички.

 Какъв е нетраен снегът...Колко е сипкав. Сипе се и едва се задържа по клоните. Колко е лек! Душата ми вади с памука си. Стапя се...Как не държи на нито една своя дума този ранен сняг. Как ранява и рязко си тръгва...

 Светли чисти небесни
        леки
леки

 "Времето още ни подава ръка"
Води ме времето - смугло и палаво -
хваща ме здраво и тръгваме двамата.

 Познава се по дългите неписани писма
и тайните вестоносци на погледи,
завили зад ъглите и изминали

 Надскочил мъглите си и превъзмогнал есента,
засели се непоносимо ослепителен, 
прелъстително ласкав ноември -

 Днес утрото няма нищо общо със вчера.
Дъждът откога ни търси...и ни намери.
Дошъл е още по тъмно като на пръсти.

 Вълнението ми е признак на море.
Вълнува се човек, комуто родно,
без документ, явява се морето.